• 06.04. - еднодневна екскурзия до Боженци и Трявна, цена за един човек: 55 лв, потвърдено отпътуване от София, Бухово и Средногорие; *13.04. - двудневно автобусно пътуване до Серес и Нигрита за посещение на черквата Свети Георги, нощувка със закуска в гр.Серес, пакетна цена от 145 лв при отпътуване от София, потвърдено отпътуване от Бухово; *25.04. - Уикенд в Текирдаг отворен за продажба, втори автобус, пакетна цена 250 лв на човек; потвърдено отпътуване от София, Самоков, Средногорие и Пловдив.

Нестинарство в България - останал във времето обичай

Нестинарството в България информация. Нестинарство - интересни и любопитни факти. Туристическа информация от Атлантис Тур. Екскурзии за Нестинарството.

Нестинарство в България - останал във времето обичай, заслужава си да го видите...

 

Нестинарството е древен български и гръцки обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени).

Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които през 1913 година попадат в България, а друга част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 1920-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи.

За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. Според някои историци обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки, че нестинарите играят върху жаравата с икона на Св. Св. Константин и Елена, обичаят никога не е бил признат от Църквата, преследван е от нея, а самите нестинари са наричани „обладани от дявола“. Последните големи гонения започват през 1913 година. Тогава от обичая се отказват някои от нестинарите в село Кости, част от които след войните 1912-1918 г. биват изселени от селото. През 1941/1942 г. нестинарските игри били запазени само в 3 села — Българи, Кости и Граматиково, където това продължава до към 1948–1949 г. Автентичният обичай се възстановява в началото на 1990-те години.

Пряката културна приемственост, осъществена в Странджа, е причина този действащ от тракийско време езически ритуал да запази основните си черти и до днес. Преди повече от две хилядолетия тракийските царе, които били и върховни жреци, единствени имали право да встъпват в контакт с боговете, да отправят към тях молби и питания, а след смъртта си да бъдат обожествявани. Преди да влезе в свещеното място, царят-жрец танцувал заедно с най-приближените си аристократи – неговите мисти. Само той играел върху жаравата на огъня, горящ пред вратата на хероона (храм на хероя – царския предшественик). Влизането в огъня го свързвало с боговете, за да се допита до тях. След този контакт той излизал пред народа си и оповестявал божествената воля и промисъл.

Отгласи от този ритуал се наблюдават при съвременните нестинарски игри в Странджа. Върху жаравата играят само посветените, които са обсебвани от духа на светеца. Между тях единствено главният нестинар или нестинарка, носейки иконата на обожествения цар Константин, т.е. на хероя, може да встъпи в контакт с него и да отправи молбите на хората. Единствено той може да предаде и отговорите на тези, които ги очакват. Той е възкръсналият тракийски цар-жрец в ролята си на посредник между двата свята и главен прорицател.

Днес в село Българи изумителният танц върху жарава е само един отглас от онези древни тържества и ритуали. Въпреки това великата огнена мистерия пази притегателната си сила и досега.

Сутрин рано в деня на Св. Св. Константин и Елена започва процесия от нестинари. Трима младежи носят иконите до най-близкия свещен извор, наричан аязмо. Всички жители на селото участват в процесията. На аязмото иконите се освещават и се играе хоро с гайда и тъпан, водата от извора се счита за лековита през цялата година. Шествието продължава до параклис, където се пазят иконите през нощта. Тук нестинарите прекарват цялата нощ, слушат непрестанното биене на тъпана и изпадат в транс, започват да танцуват, като носят свещени предмети – кърпи, кандила, икони.

На площада на селото се пали голям огън, който се поддържа през целия ден от най-старата нестинарка или нестинар, които вече не танцуват. Вечерта се разстила жаравата с диаметър около 2 метра и дебелина 5-6 см.

Най-напред най-възрастните нестинари обикалят 3 пъти жаравата, минават я веднъж на кръст и започват да танцуват. По време на танца нестинарите издават пронизителни викове, държат иконите на светците и нерядко правят предсказания.

Състоянието, в което изпада нестинарката се нарича „прихващане“. След като получи „прихващането“ нестинарката все едно изгубва изцяло контакт с околния свят. В този пристъп тя танцува възбудена, обхваната от халюцинации, произнасяйки непрестанни въхкания. С нарастване на напрежението, „прихващането“ й засяга и останалите, а първите влезли в жаравата нестинарки, постепенно излизат от това състояние и прекратяват танца. Самият ритуал отстрани погледнат представлява непрекъснато прехвърляне на възбудата от една на друга или повече нестинарки, което създава впечатление за някаква свръхестествена сила, която се вселява в „избраниците“, прави ги неуморими в странната игра върху парещата жарава.

Интересен факт е, че след танца нестинарите нямат никакви наранявания по краката. Това е една от най-големите загадки и в това се крие магията на този ритуал. След направени медицински изследвания на нестинарите се установява, че кожата на краката им е нежна, без следи от изгарания. Любопитно още е, че паднали в огъня предмети, като кърпи например, не изгарят. Свидетели твърдят, че дори има случаи, в които нестинари са падали в огъня, изправяли са се и продължавали без никакви последствия. Нестинарите не могат да обяснят своята дарба и я определят като дар от светците.

Според жителите на село Българи разковничето е в силата на вярата. Те смятат, че човек не може да се научи да танцува, ако не е роден да бъде нестинар. Те вярват, че Господ ще ги опази, защото са добри и на никого не желаят злото. За успешния танц спомагат духовната подготовка, студените крака и монотонната музика на тъпана и гайдата, които им помагат да изпаднат в транс. Има научни доказателства, че в състояние на транс нестинарите предсказват бъдещето. Историчката Валерия Фол описва в своя книга пророчество, което чува от гръцки нестинар през 1993 г., който предрича войните в бивша Югославия.

Според психолози, които изследват състоянието на танцуващите, нестинарката изпада в хистероподобен пристъп, при който се осъществява вид анестезия спрямо жарта. Нестинарството се предава по наследство. Именно заради това „наследственото предаване” може да се счита като наследствено предаване на определен тип нервна система.

Танцът върху огъня се счита и като молитва към небесните сили за сполука, плодородие и предпазване от болести. Според едно вярване огънят е в състояние да унищожи и изчисти всички злини, както от човека, така и от земята. Все още не се знае със сигурност, дали нестинарството е магически танц и нестинарите крият своята тайна, или наистина силата на вярата им помага да преодолеят физическата болка. Именно това го прави уникално и неповторимо явление и до ден днешен.