Информация за Дидим

  Дидим – светилището на бог Аполон. Градът е древно значимо светилище на бог Аполон.

  Град Дидим  е разположен в югозападна Турция (на източния бряг на Егейско море). Намира се на приблизително 200 км южно от Измир. Дидим е административен център на едноименния район, а населението му възлиза на около 42 000 души.  Градът се развива като един от туристическите центрове по егейското крайбрежие на Турция. В района има и други малки градчета като Altinkum (златен пясък), Gümüşkum (сребърен пясък) и Sarıkum (жълт пясък).  

  Дидим е древен град и любителите на историята ще останат очаровани. Името му произлиза от Дидима, който бил място за поклонения. Мястото е разположено в съвременното селище Йеникьой, на около 15 км от Милет.

  Тук можете да видите величествения Храм на Аполон, който представлява изключително красива конструкция. Строителството в името на Аполон започнало през VIII или VII век преди Христа. В древни времена храмът е бил свързан с главния град чрез свещен път, украсен със статуи от двете страни. Най-голям разцвет мястото има през VI век пр. Хр., когато светилището е значително разширено. През 494 г. пр. Хр. обаче, персите атакуват региона, което води до разрушаването му. По време на това нападение култовата статуя на Аполон е била пренесена в Екбатана /Персия/. 

 След като Александър Велики разбил персиийците йонийските селища възвърнали своята независимост. Започва възстановяването на храма на Аполон. Около 300 г.пр.Хр. крал Селюкос I от Сирия върнал бронзовата статуя на Аполон от Екбатана, за да бъде поставена отново в храма. Новият храм бил много по-голям от първия и представлявал третата по големина религиозна сграда в античния свят. По-големи били само храмът на Артемида в Ефес и храмът на остров Самос. Първите разкопки в района датират от 1858 г., когато е открит т.нар. “свещен път”, дълъг 16,5 км. Според последните открития Дидима е бил не само култов център, но и голям и гъсто заселен град.  Залезът на Дидима започва през 395 г. след Христа с издаването на декрет от император Теодосий, с който той забранил езическите обичаи. Природата също оказала своето влияние когато земетресение през II век преди Христа унищожава част от Свещения път и мястото за поклонничество на богинята Артемида. През V и VI век сл. Хр. зоната на храма е преобразувана в църква. Целият регион бил разрушен от ново земетресение през 1493 г., след което е бил изоставен.

  В днешни времена Дидим се е превърнал в красиво курортно място и желана туристическа дестинация. Мястото предлага дълги плажни ивици, кристално чиста вода, древни исторически паметници, заведения и вкусни местни специалитети. Туризмът е главен източник на доходи за населението в региона, като лятото е най-активният сезон. Това е основният поминък на града. Земеделието също е сравнително развито в региона. Основно се отглеждат памук и пшеница. Отглеждат се и животни. Климатът също допринася за атрактивността на региона. Предлага отлични условия за плаж. Лятото е слънчево и много топло, зимите също са топли, така че даже и тогава има посетители на плажа.                                                                                                                         
  Милет издържа като независим град повече от четири века - от повторното му основаване от йонийците, около 1050 пр. Хр., до поне царуването на Лидийския цар Кройсос в средата на 6 век.

Според Херодот в 11 век преди нашата ера йонийците завладяли Милет, който по това време бил заселен с карианци и критяни. Градът бързо се превърнал в търговски център и главно пристанище. Икономическият подем на Милет бил съпътстван и от културен разцвет.

  Приене.

  Наричат мястото „Помпей на Мала Азия” заради изключителната му запазеност и обстоятелството, че огромен пожар в древността е принуди жителите му панически да напуснат, оставяйки всичко така, както си е било, да бъде запечатано от огъня. Градът прилича на огромна работилница. Навсякъде са пръснати капители и барабани (кръглите парчета от корони), които изглеждат сякаш някой ще дойде след малко да ги сглоби. Четирите колони, останали от храма на Атина (построен от един от най-големите архитекти на древна Йония), всъщност са напосоки сглобени от строителен предприемач, на когото му писнало да чака археолозите и той си ги издигнал, както му хрумнало. Макар да са с три метра по-ниски от реалния си ръст, те си остават най-сниманото от туристите място. Тук се намира и един от най-запазените театри в света, макар да е относително малък – 5 000 места. Все още стоят мраморните тронове на най-влиятелните граждани, заедно със столчетата за краката им, както и посвещенията, изписани на тях.