Други градове

Цената включва
Транспорт с туристически автобус
1 нощувка със закуска в хотел "Мериан Палас" **** в Стара Загора;
беседа с местен екскурзовод в АР Кабиле;
водач от агенцията;
посещения по програмата.

Цената НЕ включва:
вечеря с жива музика в ресторант в близост до хотела;
обеди;
Разходи от личен характер;

Входни такси за обектите:

КАБИЛЕ - Групов билет за 20 и повече възрастни от 18-65 г. – 5.00 лв. на посетител, и за възрастни над 65 г. – 3 лв. на посетител;

МУЗЕЙ „НЕОЛИТНИ ЖИЛИЩА“ – СТАРА ЗАГОРА
Групови посещения от 10 и повече лица – 6.00 лв.
Лятно работно време: /1 Април – 30 Септември/ Вторник – Неделя 10:00 – 12:30 ч.,
Почивен ден: Понеделник

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СТАРА ЗАГОРА
Групови посещения от 10 и повече лица – 6.00 лв.
Работно време Вторник-Неделя 10:00 – 18:00 ч.
Почивен ден: Понеделник

АРХИТЕКТУРЕН КОМПЛЕКС „МУЗЕЙ НА РЕЛИГИИТЕ“– СТАРА ЗАГОРА
Групови посещения от 10 и повече лица – 3.00 лв
Лятно работно време: /1 Април – 30 Септември/
Вторник – Неделя 10:00 – 18:00 ч.
Почивен ден: Понеделник

Античен форумен комплекс Августа Траяна - Свободен вход

Музей на бирата "Светът на Загорка"
петък, събота и неделя , работно време 12.00- 16.30ч.
времетраене на обиколката: 1 час и 30 минути
вход- за възрастни – 8 лв./ с предварителна резервация /

Информация за посещаваните обекти и градове :

Кабиле
възниква към края на ІІ хил.пр.Хр. край голям култов център на възвишението Зайчи връх. През античността градът е бил важен икономически и културен център в Югоизточна Тракия и Долна Тунджа.
Според историческите сведения Кабиле е превзет от Филип Македонски през 341 г. пр.н.е., а по-късно за известно време в него е пребивавал и синът му Александър ІІІ Велики Македонски. През първата половина на ІІІ в. пр.Хр. Кабиле е бил резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. Кабиле е и единственият град във вътрешна Тракия, който имал собствена монетарница, където били отсичани царски и градски емисии в периода ІІІ - ІІ в. пр.Хр.
След като е превзет от римляните, от началото на ІІ в. сл.Хр. Кабиле се превръща в един от най-важните римски военни лагери в провинция Тракия.
Градът престава да съществува, след като аварите го разрушават в края на VІ в. сл.Хр. За разлика от други антични градове, върху Кабиле не е застроено съвременно селище и това го превръща в лесен за експониране и разкопки обект.

Кабиленският манастир -
Преданието говори, че през късната античност (4-5в.) Кабиле е бил голям религиозен център, а на около 1км. от настоящия резерват е имало манастир по времето на Император Константин Велики. Според легендата, Царица Елена пращала често хора да й носят вода от целебния извор.
По-късно манастирът станал женски православен и бил обитаван до падането на България под Турско робство в края на 14в. Въпреки че манастирът е бил разрушен, споменът за магическия извор се предавал от поколение на поколение. През 1898г. Стоян Ганев от село Кабиле, докато си почивал на нивата след работа видял в съня си жена облечена в черно, която му посочила мястото на лечебния извор. Орачът започнал да копае на това място и наистина се натъкнал на водата. По-късно, за съжаление, неразбирателства със съселяните му го принудили да закопае извора. Според преданието селянинът ослепял на минутата.
През 1918г. възрастна жена от Сливен (Мария Маринова) открила отново извора след пророчески сън. Там щедри хора построили малък параклис, около който постепенно се издигнал манастир. Сторителството на манастира започнало през 1919г. и продължило до 1944г. Най-голяма заслуга за успешното приключване на строителството имал Георги Николов от село Ген. Инзово, който пътувал с години от село на село и събирал дарения за манастира.

Дом на Доброто
в чест на пророка Влайчо Желев, роден на 15 август 1894 година в Коньово, служил като доброволец в Балканската война, но без да носи пушка, оцелява на фронтовете на Междусъюзническата и Първа световна война. През 30-те години е бил потърсен от цар Борис ІІІ за лична среща и тогава му предсказал, че ще му се роди син, но че той няма да царува. Умира на 8 май 1981 година в дома на брат си тук – в село Коньово.
Мемориалният комплекс „Дом на доброто” е изграден по инициатива на г-н Николай Грозев – кмет на Община Нова Загора и с помощта на дарители от цялата страна. Дарителите са предимно хора, които са познавали Ясновидеца, докосвали са се до необикновената му личност и дарба, получавали са помощ и утеха от него.

Стара Загора
се намира в Южна България, разположен е в Старозагорското поле. На територията на града е създадено селище през 6–5 хилядолетие пр.н.е. Днешният град е основан от траките под името Берое. През II век римляните основават града Августа Траяна. В началото на VI век се заселили славянски племена, които започват да го наричат Верея. За кратко време в средата на VIII век е завладян от византийците и наречен на името на императрицата - Иринополис. През XII-XIV век е център на областта Загоре, откъдето много по-късно ще дойде днешното му име. По-късно е известно като Ески Хисар (стара крепост), а от 1488 г. – като Ески Заара (плодороден край) Свидетелство за богатата история на този град са многобройните археологически паметници.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СТАРА ЗАГОРА
Регионален исторически музей – Стара Загора е разположен в модерна сграда с формата на пясъчен часовник, построена върху останките от главната улица на античния град Августа Траяна. Постоянната експозиция проследява осемхилядната история на Стара Загора и региона – от VI хил. пр. Хр. до възстановяването на града след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).
МУЗЕЙ „НЕОЛИТНИ ЖИЛИЩА“– СТАРА ЗАГОРА
В музея на място са експонирани останките на най-добре запазената в Европа двуетажна къща от периода на ранния неолит (VI хил. пр. Хр.). Богатата експозиция „Праисторическото изкуство в Старозагорско” представя прекрасни шедьоври на керамични съдове, антропоморфна и зооморфна пластика, накити и оръдия на труда, изработени от създателите на първата европейска цивилизация.
АРХИТЕКТУРЕН КОМПЛЕКС „МУЗЕЙ НА РЕЛИГИИТЕ“ – СТАРА ЗАГОРА
Архитектурен комплекс „Музей на религиите” е уникално култово място в центъра на Стара Загора, почитано като свещено през различни исторически епохи. При археологически проучвания в мюсюлмански храм (XV-XX в.) са открити: ритуална яма от ранножелязната епоха (VIII-VI в. пр. Хр.), езическо светилище (II-III в.) и средновековна християнска църква (X-XIII в.).