Резултати от търсене

1 ден-
Отпътуване от София по магистрала Тракия към Античен град Кабиле / до Ямбол/ с кратка почивка по пътя.
Пристигане в Археологически резерват Тракийски и античен град Кабиле“.
Разглеждане на обекта с беседа. Мястото е обявено за археологически резерват с национално значение през 1969 г. Първите проучвания в района са направени през 1912 г. Кабиле е един от обектите на Регионалния исторически музей в град Ямбол. Територията на археологическия резерват заема площ от над 600 дка. Находките, открити при проучвания в района, са експонирани в археологическия музей към резервата. Разкопките на открито, които могат да бъдат разгледани, без да се заплаща входна такса, включват останки от базилики и църкви, от крепостни стени и обществени сгради.
В близост се намира манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ в село Кабиле на 1 км разстояние /Кабиленският манастир /. Манастирът е женски, а храмовият празник на 8-ми септември привлича много богомолци. Повечето посетители са водени от вярата, че аязмото на манастира ще им донесе здраве и дълголетие. Често изцелени се завръщат с щедри дарове за манастира.
Продължаване за Приморско.
Настаняване в хотела по избор на база закуска и вечеря.
Свободно време. Вечеря. Нощувка.

От 2 ден до 6 ден - Закуска. Свободно време за почивка и плаж. Нощувка.

3 ден - Закуска. Екскурзия до село Кости в Странджа планина в посока Царево – Малко Търново с посещение на църквата "Св.Св.Кирил и Методий ". На връщане спиране в Царево за разглеждане и свободно време за обяд. Връщане в Приморско. Вечеря. Нощувка.

6 ден- Закуска. Отпътуване за София. Спиране в Бургас – свободно време за разглеждане на центъра и обяд. Пристигане в София вечерта.

Информация за село Кости -
Кости се намира на 23 км., югозападно от гр. Царево. Разположено е в живописна котловина, намираща се в долината на река Велека. Най-ранното писмено свидетелство за с. Кости е от 1498 г. В изворите се споменава като гръцко село. Тук  все още могат да се видят  двадесетина запазени, пощадени от времето, гръцки дървени къщи. Този тип къщи са двукатни, обковани със скилимиди /сърцевината на дъбово дърво/, твърде големи по размери. Приземният етаж е с каменен градеж и се използва за обор и стопански нужди, а на горния етаж са жилищните помещения с широки одъри. Гръцкото население се изселва в средата на лятото на 1914 г. и на негово място се заселват българи, предимно от Пиргопово - около 105 семейства и от гр. Малък Самоков - 65 семейства. Близо до селото е минавал римски път за Малък  Самоков и Визе, както и старият път от Малко Търново, за Василико и Ахтопол. През 1950 г. – 1955 г. теснолинейка, превозваща дървен материал до морския бряг, е свързвала с. Кости и с. Бродилово с гр. Ахтопол. Селото е било прочуто в цяла Странджа със своите нестинари.
Основна забележителност в село Кости е църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Тя била построена през XIX век, като тогава се казвала „Св. св. Константин и Елена“. По време на Преображенското въстание през 1903 г. била разрушена и 6 години по-късно – възстановена и осветена. Малко по-късно била преименувана на  „Св. св. Кирил и Методий“.
Към църквата, през 1925 г., е открито първото българско училище в селото, което се е помещавало в Дундовата къща. Къщата носи името на Михаил Дундос, който е най-богатия гръцки търговец, живял в с. Кости до 1913 г.
 В м. „Св. Богородица“, която се намира в  околностите на Кости, расте най-стария бук в Странджа, на възраст над 800 години. Към средата на 20-ти век в с. Кости е имало около 2000  жители. Сега  живеят по-малко от 200 души. 
Друго интересно, което може да видите, разхождайки се из селото, са няколкото стари странджански къщи с автентична възрожденска архитектура – каменен първи етаж и облицован с дърво втори етаж.
Край село Кости протичат два водопада – Райков вир и Казанчето.
Едно от нещата, характерно за странджанските села, са многото параклиси край всяко от тях, почитани от местните хора и наричани от тях манастирчета. Село Кости не прави изключение. Там може да се разходите до параклисите „Св. Илия“, „Св. Марина“, „Св. Димитър“, „Св. Пантелеймон“, както и до две аязма – Св. Атанас и Св. Петка.

Информация за Кабиле -
Възниква към края на ІІ хил.пр.Хр. край голям култов център на възвишението Зайчи връх. През античността градът е бил важен икономически и културен център в Югоизточна Тракия и Долна Тунджа.
Според историческите сведения Кабиле е превзет от Филип Македонски през 341 г. пр.н.е., а по-късно за известно време в него е пребивавал и синът му Александър ІІІ Велики Македонски. През първата половина на ІІІ в. пр.Хр. Кабиле е бил резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. Кабиле е и единственият град във вътрешна Тракия, който имал собствена монетарница, където били отсичани царски и градски емисии в периода ІІІ - ІІ в. пр.Хр.
След като е превзет от римляните, от началото на ІІ в. сл.Хр. Кабиле се превръща в един от най-важните римски военни лагери в провинция Тракия.
Градът престава да съществува, след като аварите го разрушават в края на VІ в. сл.Хр. За разлика от други антични градове, върху Кабиле не е застроено съвременно селище и това го превръща в лесен за експониране и разкопки обект.

Кабиленският манастир -
Преданието говори, че през късната античност (4-5в.) Кабиле е бил голям религиозен център, а на около 1км. от настоящия резерват е имало манастир по времето на Император Константин Велики. Според легендата, Царица Елена пращала често хора да й носят вода от целебния извор.
По-късно манастирът станал женски православен и бил обитаван до падането на България под Турско робство в края на 14в. Въпреки че манастирът е бил разрушен, споменът за магическия извор се предавал от поколение на поколение. През 1898г. Стоян Ганев от село Кабиле, докато си почивал на нивата след работа видял в съня си жена облечена в черно, която му посочила мястото на лечебния извор. Орачът започнал да копае на това място и наистина се натъкнал на водата. По-късно, за съжаление, неразбирателства със съселяните му го принудили да закопае извора. Според преданието селянинът ослепял на минутата.
През 1918г. възрастна жена от Сливен (Мария Маринова) открила отново извора след пророчески сън. Там щедри хора построили малък параклис, около който постепенно се издигнал манастир. Сторителството на манастира започнало през 1919г. и продължило до 1944г. Най-голяма заслуга за успешното приключване на строителството имал Георги Николов от село Ген. Инзово, който пътувал с години от село на село и събирал дарения за манастира.